Читаем онлайн «Кланът на пещерната мечка» 5 cтраница

коси. Отново пое, чувствайки се освежена, но не за дълго.

Денят бе необичайно топъл за късната пролет и когато дърветата и гъсталака за пръв път отстъпиха пред ширналата се прерия, слънцето грееше приятно. Но когато огненото кълбо се издигна високо в небосвода, парещите му лъчи погълнаха и без това оскъдните сили на момиченцето. Някъде следобед тя едва креташе по тясната ивица пясък между реката и отвесните скали. Блещукащата вода отразяваше палещото слънце в лицето и, а пък почти белият пясъчник поглъщаше светлината и жегата, допринасяйки за прекомерната горещина.

На отсрещния бряг и далеч напред диворастящи бели, жълти и кървавочервени цветчета на фона на ярко зелената, полуизрасла трева се простираха чак до хоризонта. Но на детето не му беше до мимолетната пролетна красота на степите. Слабостта и гладът я караха да бълнува. Започна да халюцинира.

— Обещавах ти да внимавам, мамо. Само мъничко поплувах, а ти къде беше? — мърмореше тя. — Мамо, какво има за ядене? Толкова съм гладна и ми е горещо. Защо не дойде, когато те виках? Скъсах се да те викам, а ти изобщо не се появи. Къде беше? Мамо? Мамо! Не си отивай пак! Остани! Мамо, чакай ме! Не ме оставяй!

Втурна по посока на чезнещия мираж като следваше основата на скалистата урва, но тя се отдалечаваше от речното корито и извиваше встрани от реката. Водоизточникът и оставаше зад гърба. Тичайки слепешком, тя си удари палеца на крака о една скала и лошо падна. Болката я върна към действителността — или почти. Седеше и търкаше пръста си като се опитваше да дойде на себе си.

Грапавата скала от пясъчник бе осеяна от тъмни отвори на пещери и бе прорязана от тесни пукнатини и процепи. В резултат от разширяването при необичайния, палещ пек и свиването при изключителния студ под нулата меката скала се бе разрушила. Детето се взря в една малка дупка в стената близо до себе си, но мъничката пещера не и направи кой знае какво впечатление.

Далеч по-голямо впечатление и направи стадо зубри, които кротко си пасяха тучната млада трева между каменната урва и реката. Втурвайки се слепешком да преследва видението, тя не бе забелязала огромните, червеникавокафяви диви добичета, почти двуметрови от копитата до гривата с огромни, завити рога. Когато ги зърна, внезапен страх отнесе и последните паяжини от ума и. Тя отстъпи по-близо до каменната стена, като не изпускаше от очи един плещест мъжкар, който бе спрял да пасе и я гледаше, после се обърна и хукна.

Озърна се през рамо и дъхът и секна при вида на размазаното бързо движещо се кълбо. Спря като закована.

Огромна лъвица, дваж по-голяма от представителите на този вид, които щяха да населяват саваните далеч на юг през много по-късна епоха, бе дебнала стадото. Момичето сподавено изписка, когато исполинската котка скочи върху една дива женска.

Във вихрушка от ръмжащи зъби и свирепи нокти грамадната лъвица повали огромния зубър на земята. Само с едно щракване на мощните челюсти бе прекъснат ужасения рев на животното, докато огромният хищник разкъсваше гърлото му. Шурналата кръв опръска муцуната на четирикракия ловец и оцвети в алено светлокафявата му козина. Краката на зубъра потрепваха конвулсивно, дори когато лъвицата разпра стомаха му и откъсна къс димящо, червено месо.

Смразяващ ужас връхлетя момиченцето. То побягна обхванато от лудешка паника, а още една от грамадните котки внимателно я следеше. Детето неволно бе навлязло в територията на пещерните лъвове. Обикновено огромните котки щяха да се отнесат с пренебрежение към подобна дребна плячка като петгодишно дете, предпочитайки як зубър, охранен бизон и едричка сърна, за да утолят глада на вечно гладната глутница пещерни лъвове. Но бягащото дете бе прекалено близо до пещерата, подслонила чифт скимтящи, току-що родени лъвчета.

Оставен да пази поколението, докато лъвицата ловува, лъвът с рунтава грива изрева предупредително. Момичето сепнато погледна нагоре и ахна при вида на огромната котка, приготвила се за скок от една издатина. Нададе писък, хлъзна се спирайки, падна, ожули си крака о ронливия чакъл край стената и побърза да се върне назад. Гонена от завладяващия я страх, тя хукна обратно по пътя, по който бе дошла.

Пещерният лъв скочи с апатична лекота, уверен в способността си да залови малкия натрапник, който се осмелява да наруши неприкосновеността на пещерните ясли. Не бързаше — тя се движеше бавно в сравнение с мигновено променящата му се скорост — а и бе в настроение да си поиграят на котка и мишка.

Изпаднала в ужас, само инстинктът за самосъхранение я отведе до малка дупка в повърхността на скалата, близо до земята. С болка в бедрото и учестено дишане тя се провря с труд през отвора. Оказа се мъничка, плитка пещера, не по-голяма от пукнатина. Извъртя се в тясното пространство, докато не се озова на колене с гръб към скалата като се опитваше да се слее с твърдия камък.

Пещерният лъв изрева недоволно, когато, достигайки дупката, разбра, че гонитбата му е осуетена. Детето